Обща, спинална или местна анестезия: разлики и как избира анестезиологът

Анестезията е процедура, с която по време на операция или интервенция се премахва усещането за болка. Общата и спиналната анестезия и седацията се провеждат от лекар специалист по анестезиология и интензивно лечение, който през това време следи работата на сърцето, дишането и кръвното налягане. Местната анестезия при по-малки интервенции най-често се поставя от лекаря, който извършва интервенцията, а анестезиологът се включва, когато лекарят прецени, че е необходимо. Има няколко основни вида:

• Обща анестезия (наркоза): пациентът е в безсъзнание, не усеща болка и не помни операцията.
• Спинална анестезия: лекарството се поставя в долната част на гърба, така че долната част на тялото временно не усеща болка. Пациентът най-често е буден.
• Местна анестезия: обезболява се само малък участък на мястото на интервенцията. Пациентът е буден.
• Аналгоседация: успокояващи и обезболяващи лекарства се прилагат във вената. Пациентът е отпуснат и сънлив и най-често диша сам.

Спиналната анестезия е вид регионална анестезия, както и епидуралната анестезия, при която лекарството се подава през тънка тръбичка в гърба, и нервните блокади. Регионалната анестезия изключва усещането за болка в една част от тялото, например от кръста надолу или в ръката, а пациентът може да остане буден. Видовете често се комбинират, например местна анестезия с аналгоседация или спинална анестезия с лека седация.

При децата видът анестезия и указанията за гладуване се съобразяват с възрастта и теглото, а точните указания дава анестезиологът. Пример е седацията или анестезията за изследване с ядрено-магнитен резонанс, за която повече е написано в статията за ядрено-магнитен резонанс при деца.

Преди началото във вена на ръката се поставя канюла, тънка пластмасова тръбичка за лекарства и течности. На гърдите се залепват електроди, които следят работата на сърцето, на пръста се поставя щипка, която измерва пулса и кислорода в кръвта, а на мишницата маншет за кръвното налягане. Лекарството за заспиване най-често се въвежда през вената, а понякога се вдишва през маска. Пациентът заспива за кратко време. Когато пациентът вече спи, дишането най-често се осигурява с тръбичка в трахеята (интубация) или със специална маска, а при нужда апарат подпомага дишането. През цялата операция анестезиологът следи състоянието на пациента и при нужда добавя лекарства. В ценоразписа общата анестезия с тръбичка в трахеята е посочена като обща ендотрахеална анестезия.

Когато подаването на лекарствата се спре, пациентът обикновено се събужда за няколко минути. През първите часове често има сънливост, жажда, сухота или болка в гърлото, треперене и понякога гадене. Тези оплаквания най-често отминават за няколко часа, а за гаденето и болката има лекарства. Действието на лекарствата за анестезия може да се усеща до 24 часа.

Общата анестезия най-често се използва при по-големи операции в корема, при лапароскопски операции и при интервенции, които продължават по-дълго.

Пациентът седи или лежи на една страна и се прегърбва. Първо се обезболява кожата в долната част на гърба. След това анестезиологът с тънка игла поставя лекарството под мястото, където завършва гръбначният мозък, в течността, която обгражда нервните коренчета. За няколко минути краката стават топли, тежки и без усещане за болка и временно не могат да се движат. Допирът и натискът може все още да се усещат, но болката не. Мястото на операцията е закрито с платно, а по желание на пациента и преценка на лекаря може да се даде и лека седация.

Спиналната анестезия най-често се използва при интервенции в долната част на тялото, например при операция на ингвинална херния или на хемороиди, някои урологични и гинекологични операции и интервенции на краката. Усещането и подвижността на краката се възстановяват постепенно, най-често за няколко часа, а дотогава състоянието на пациента се следи.

Възможни преходни оплаквания са спадане на кръвното налягане, гадене, треперене и затруднено уриниране през първите часове. По-рядко се появява главоболие, което се засилва, когато пациентът седне или стане, и намалява, когато легне. То може да се появи и ден или два след интервенцията, когато пациентът вече е у дома. За такова главоболие трябва да се съобщи на лекаря, защото има начини то да се облекчи.

При местната анестезия лекарството най-често се инжектира в кожата и тъканта около мястото на интервенцията. Усеща се убождане и кратко парене, а след това участъкът изтръпва. Допирът, натискът и дърпането може да се усещат, но болката не. Пациентът е буден и може да разговаря с лекаря. Изтръпването обикновено отминава за един до няколко часа. Според ценоразписа на Болница Мая под местна анестезия се извършват например малки хирургични интервенции, отваряне на по-малки абсцеси и операции на пъпна и ингвинална херния.

Аналгоседацията е комбинация от успокояващи и обезболяващи лекарства, които се прилагат във вената. Пациентът е отпуснат и сънлив, най-често диша сам и може да отговори на въпрос, а след това често смътно си спомня интервенцията. Най-често се комбинира с местна анестезия, така че на мястото на интервенцията не се усеща болка. По време на седацията се следят дишането, пулсът, кръвното налягане и кислородът в кръвта.

В ценоразписа на Болница Мая аналгоседация е посочена при някои операции на херния и при хидраденит (гнойно възпаление на потните жлези). В ценоразписа по пластична и естетична хирургия има отделни позиции за седация, аналгоседация и наблюдение от анестезиолог. Дълбоката седация е нещо различно: пациентът спи по-дълбоко и не отговаря на въпроси, затова дишането се следи още по-внимателно. В ценоразписа на радиологията има отделна позиция за дълбока седация по време на изследване с ядрено-магнитен резонанс, за хора, които не могат дълго да лежат неподвижно в апарата.

На въпроса дали е по-добра общата или местната анестезия няма един отговор: нито един вид анестезия сам по себе си не е по-добър от друг. Избира се този, който отговаря на интервенцията и на здравословното състояние на конкретния пациент. Анестезиологът съгласува предложението си с лекаря, който извършва интервенцията (хирург, уролог или гинеколог), след преглед и разговор с пациента. При по-малки интервенции само под местна анестезия решението най-често взема лекарят, който извършва интервенцията. При избора най-често се вземат предвид:

• видът, мястото и очакваната продължителност на операцията
• сърдечни и белодробни заболявания, кръвното налягане, захарният диабет, бъбречни и чернодробни заболявания
• лекарствата, които се приемат редовно, особено лекарствата за разреждане на кръвта
• проблеми с гръбначния стълб, предишни операции на гръбначния стълб и нарушения на кръвосъсирването
• предишни анестезии, алергии и реакции към лекарства, както и сериозни реакции към анестезия при кръвни роднини
• телесното тегло, хъркането и паузите в дишането по време на сън
• резултатите от изследванията и прегледите
• желанията и страховете на пациента

За някои интервенции изборът е ясен. Лапароскопските операции най-често се извършват под обща анестезия. За други, като класическата (отворена) операция на ингвинална херния, са възможни няколко вида анестезия, затова решението се взема след прегледа. Планът може да се промени и по време на интервенцията: ако спиналната или местната анестезия не действа достатъчно, анестезиологът може да премине към обща. Това се обсъжда предварително, преди подписването на съгласието за анестезия.

На предоперативния преглед анестезиологът разговаря с пациента и преглежда изследванията. Най-често са нужни кръвни изследвания и ЕКГ, а понякога рентгенова снимка на белите дробове или мнение на друг специалист. Кои изследвания са нужни, зависи от възрастта, здравословното състояние и вида на интервенцията. На прегледа е полезно да донесете списък на всички лекарства, които приемате, включително билкови продукти и хранителни добавки, както и предишни резултати.

Гладуването преди анестезия е важно, защото под анестезия рефлексите, които пазят дихателните пътища, отслабват и съдържимото на стомаха може да попадне в белите дробове. Указанията дава анестезиологът и те трябва да се спазват точно. Най-често важи следното:

• твърда храна, мляко и гъсти напитки не се приемат шест до осем часа преди анестезията
• вода и други бистри течности, например чай без мляко, най-често могат да се пият до два часа преди интервенцията, а млякото и кафето с мляко не са бистри течности
• някои редовни лекарства се пият сутрин с глътка вода, а някои временно се спират, особено лекарствата за разреждане на кръвта и лекарствата за диабет, но само след уговорка с лекаря
• на анестезиолога трябва да се каже и за инжекциите, които се поставят веднъж седмично при диабет или за отслабване, защото може да забавят изпразването на стомаха
• бижута, пиърсинг, лак за нокти и грим се свалят преди интервенцията, а зъбните протези и контактните лещи според указанията на персонала
• предварително се уговаря кой ще закара пациента у дома

Ако пациентът все пак е ял или пил нещо след уговорения срок, трябва да каже на анестезиолога преди интервенцията. Указанията за гладуване най-често важат и за спиналната анестезия и аналгоседацията, защото по време на интервенцията може да се наложи преминаване към обща анестезия. При по-малки интервенции само под местна анестезия гладуване често не е нужно, но и тогава важат указанията на лекаря.

След обща или спинална анестезия и след седация пациентът поне 24 часа не трябва да шофира, да работи с машини, да пие алкохол и да подписва важни документи. Точния срок определя анестезиологът. Добре е през първата нощ някой да бъде до пациента. Пресипналостта и болката в гърлото от тръбичката най-често отминават за ден или два.

При възрастни хора след операция понякога се появява преходно объркване или забравяне (следоперативен делир). Най-често отминава за няколко дни, а по-рядко продължава по-дълго. То не зависи само от анестезията, а и от самата операция, болката, лекарствата и престоя в болница. Помага семейството да бъде до пациента и той да има очилата и слуховия си апарат, ако ги използва. Ако вече има затруднения с паметта, това трябва да се каже на анестезиолога на прегледа.

Сериозните последици от анестезия са редки. За рисковете, които се отнасят до конкретния пациент, анестезиологът говори на предоперативния преглед. Към лекаря или болницата, в която пациентът е опериран, трябва да се обърнете възможно най-скоро, ако след изписването се появи силно главоболие, повишена температура или невъзможност за уриниране. След спинална анестезия силна болка в гърба на мястото на убождането, изтръпване или слабост в краката, които не отминават, и загуба на контрол над уринирането или изхождането трябва незабавно да се съобщят на лекаря, защото може да са признак на рядко кървене или инфекция около гръбначния стълб. При затруднено дишане, болка в гърдите или загуба на съзнание трябва незабавно да се обадите на Спешна помощ на номер 194.