Анална фисура: кога се препоръчва операция и как протича възстановяването

Аналната фисура (фисура на ануса) е малка надлъжна пукнатина в кожата на входа на аналния канал. Най-често е на задната страна на аналния отвор, към опашната кост. Обикновено се появява след твърди изпражнения и силно напъване, а понякога и след честа диария или раждане. Типичният признак е остра болка при изхождане, която може да продължи и часове след него. Наред с болката често се вижда малко яркочервена кръв по тоалетната хартия.

Хемороидите са нещо друго. Това са възглавнички от кръвоносни съдове, които всеки има в аналния канал, а оплаквания причиняват едва когато се уголемят. Разликите, които се описват най-често:

• Фисурата е раничка по кожата, а хемороидът е уголемена възглавничка от кръвоносни съдове.
• При фисурата основният признак е болка при изхождане и след него.
• Хемороидите по-често кървят без силна болка, могат да излизат навън и да причиняват сърбеж или усещане за влажност. Изключение е външният хемороид, в който се образува съсирек (тромбоза): тогава се появяват болезнена бучка и подуване до аналния отвор.
• И двете състояния могат да дадат яркочервена кръв, а могат да съществуват и едновременно.

Затова разликата със сигурност се установява от лекаря при прегледа. Кръвта в изпражненията може да има и други причини, затова не бива да се приписва на хемороиди или фисура без преглед.

Прясната (остра) фисура най-често заздравява без операция за няколко седмици. Целта на лечението е изпражненията да са меки и мускулът на аналния отвор да се отпусне, защото спазъмът на този мускул забавя заздравяването. Лекарят най-често препоръчва:

• Повече фибри в храната (зеленчуци, плодове, бобови храни, пълнозърнести храни) и достатъчно течности през деня.
• Средство за омекотяване на изпражненията, ако лекарят го препоръча.
• Топла седяща вана от 10 до 15 минути, два до три пъти дневно и след изхождане.
• Нежна хигиена: измиване с вода вместо грубо избърсване.
• Ходене до тоалетната веднага щом се появи позив, без дълго седене и напъване.

Когато тези мерки не са достатъчни, лекарят може да предпише маз, която отпуска мускула и подобрява кръвообращението в тази област. При някои пациенти се обсъжда и инжекция в мускула, която временно го отпуска. Кое лекарство и за колко време, определя лекарят според находката. Мазите без рецепта могат да облекчат оплакванията, но не бива да се използват дълго без преглед.

Фисура, която не заздравява повече от около шест до осем седмици, най-често се смята за хронична. Тогава ръбовете на раничката стават по-твърди, на външния ръб може да се образува малка кожна гънка, а вътрешният мускул на аналния отвор (вътрешният сфинктер) остава в спазъм. Такава фисура по-рядко заздравява само с промени в храненето и мази.

Хирургът най-често обсъжда операция в следните ситуации:

• Фисурата не заздравява въпреки последователното лечение с промени в храненето, седящи вани и лекарства.
• Фисурата заздравява, но след това отново се отваря.
• При хронична фисура болката при изхождане сериозно нарушава съня, работата и ежедневието въпреки лечението.

Когато вече се планира операция, хирургът може да предложи при същата интервенция да се отстранят и кожната гънка или хемороидите, които причиняват оплаквания.

Решението винаги се взема след преглед. Хирургът взема предвид предишни операции в аналната област, ражданията, възпалителните заболявания на червата и съществуващите проблеми със задържането на изпражненията, защото от това зависи изборът на метод. Ако фисурата не е на типичното място, ако са повече от една или ако не боли така, както се очаква, лекарят може да предложи допълнителни изследвания, например колоноскопия или вземане на тъканна проба, за да изключи други причини.

Най-честата интервенция при хронична фисура е страничното прерязване на вътрешния мускул (латерална вътрешна сфинктеротомия). Хирургът през малък разрез прерязва част от вътрешния мускул на аналния отвор. Тогава мускулът се отпуска, спазъмът и налягането намаляват, а раничката получава по-добро кръвоснабдяване и може да заздравее. Външният мускул, който стягаме съзнателно, не се прерязва.

В зависимост от находката хирургът може да отстрани и твърдите ръбове на фисурата и кожната гънка (фисуректомия). При възпалителни заболявания на червата, след предишни операции в аналната област или след увреждане на мускула при раждане прерязването на мускула най-често се избягва. Тогава хирургът може да предложи метод, който запазва мускула, например покриване на раничката с ламбо от околната кожа. Какъв метод предлага и защо, хирургът обяснява при прегледа.

Интервенцията най-често е кратка. Може да се извърши под местна анестезия с венозни лекарства, които успокояват пациента и облекчават болката (аналгоседация), под спинална или под обща анестезия. Вида на анестезията определят хирургът и анестезиологът. Преди интервенцията, в зависимост от вида на анестезията, се правят необходимите изследвания и преглед от анестезиолог. След такива интервенции пациентът най-често се прибира у дома в същия или на следващия ден. Дали е необходим престой в болница, определя хирургът според интервенцията и общото състояние на пациента.

Възстановяването е малко по-различно при всеки пациент. Ориентировъчно най-често изглежда така:

• Първите няколко дни: дискомфорт и болка в областта на раната, които най-често се облекчават с обезболяващи лекарства по препоръка на лекаря. Болката при изхождане все още е възможна, но много пациенти забелязват, че е по-слаба, отколкото преди операцията.
• Първото изхождане: често предизвиква страх, но не бива да се отлага, защото тогава изпражненията стават по-твърди и изхождането е по-болезнено. Най-важни са меките изпражнения, затова храненето и средството за омекотяване продължават според указанията.
• Първите седем до десет дни: малко кръв по тоалетната хартия и лека секреция са чести. Тънка подложка и памучно бельо улесняват този период.
• Връщане към по-леки задължения: най-често след няколко дни до две седмици, в зависимост от работата.
• Заздравяване на фисурата: най-често за няколко седмици, обикновено до шест седмици. След отстраняване на ръбовете на фисурата (фисуректомия) заздравяването може да продължи и по-дълго.

Грижата след интервенцията е проста, но трябва да се спазва последователно. След всяко изхождане областта се измива с хладка вода или се прави кратка седяща вана, след което внимателно се подсушава. През първите дни е полезно да се избягват дългото седене на твърда повърхност, вдигането на тежко и интензивните тренировки. Контролният преглед при хирурга се насрочва по уговорка, а хирургът тогава преценява заздравяването и дава по-нататъшни указания.

Както след всяка интервенция, възможни са кървене, събиране на кръв под кожата (хематом), инфекция на раната и, рядко, гнойно възпаление (абсцес) до аналния отвор. През първите часове след анестезията уринирането може да бъде затруднено. Заздравяването може да бъде по-бавно, а фисурата може и да се появи отново, но това е по-рядко, когато изпражненията се поддържат меки.

Пациентите често питат за задържането на газове и изпражнения. След прерязване на вътрешния мускул при част от пациентите може да се появи по-слабо задържане на газове или, по-рядко, леко изтичане на изпражнения. Това най-често е леко и преходно, но при малка част от пациентите може да остане трайно, а много рядко е необходимо допълнително лечение. Затова преди операцията хирургът пита за ражданията, предишните операции и съществуващите оплаквания и според това избира метода.

Без отлагане трябва да се свържете с хирурга или с личния лекар в следните ситуации:

• Кървенето е обилно или не спира.
• Появява се повишена температура или втрисане.
• Болката става все по-силна, вместо да отслабва.
• Появяват се подуване, зачервяване или гнойна секреция около раната.
• Уринирането не е възможно или няма изхождане повече от два до три дни, въпреки че се приема средство за омекотяване на изпражненията.

При обилно кървене или лошо общо състояние се обадете на Спешна помощ на номер 194.

Преди да решат, много хора четат във форумите мненията и опита на други. Такива истории могат да помогнат при подготовката, но фисурите, методите и протичането на възстановяването се различават от човек до човек. По-надежден ориентир е разговорът с хирург, който е видял находката. При прегледа е полезно да попитате:

• Прясна или хронична е фисурата и има ли още смисъл лечението без операция?
• Какъв метод предлагате и защо точно него?
• Каква е анестезията и ще се прибера ли у дома в същия ден?
• Какъв е рискът за задържането на газове и изпражнения в моя случай?
• Колко продължава болничният и кога е контролният преглед?
• Какви изследвания трябва да направя преди интервенцията и какво да взема в болницата?

В Болница Мая в Ниш проктологичните прегледи извършват специалисти по обща хирургия, които се занимават с колоректална хирургия и проктология. Списъкът на лекарите и описанието на прегледите се намират на страницата Проктологична хирургия.