Операция на щитовидната жлеза в Ниш

Щитовидната жлеза е малка жлеза в предната част на шията, под ларинкса. Има форма на пеперуда: два дяла, свързани с тясна част, която се нарича истмус. Жлезата отделя хормони, които влияят на обмяната на веществата в организма, а оттам и на работата на сърцето, телесната температура, телесното тегло и нивото на енергия.

Операцията на щитовидната жлеза (тиреоидектомия) е интервенция, при която се отстранява част от жлезата или цялата жлеза. Най-често се извършва през хоризонтален разрез в долната част на шията, който се поставя в естествена гънка на кожата, когато това е възможно. До щитовидната жлеза се намират малките паращитовидни жлези, най-често четири, които регулират нивото на калция в кръвта, както и нервите, които движат гласните връзки. По време на операцията хирургът внимава да запази тези структури.

Отстранената тъкан се изпраща за патохистологично изследване. Резултатът от това изследване показва точния характер на промяната и помага на лекаря да определи по-нататъшното лечение и проследяване. Понякога резултатът показва, че е необходима допълнителна операция, например отстраняване на останалата част от жлезата, или друго лечение.

Решението за операция се взема съвместно от лекаря и пациента, след прегледа и резултатите от изследванията. Най-честите причини за операция са:

• възел на щитовидната жлеза, при който цитологичният резултат след пункция е съмнителен, а понякога и неопределен
• потвърден карцином на щитовидната жлеза или съмнение за карцином
• увеличена щитовидна жлеза (гуша), която притиска трахеята или хранопровода и така затруднява дишането или преглъщането
• повишена функция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм), например при Базедова болест или токсична гуша, когато другите форми на лечение не са дали желания резултат или не са подходящи
• голям възел или гуша, които видимо променят външния вид на шията

Повечето възли на щитовидната жлеза са доброкачествени и не е задължително да се оперират. Често е достатъчно редовно проследяване с ехография и контрол на хормоните. Затова преди решението за операция са важни оценката на ендокринолог и прегледът при хирург.

Обемът на операцията зависи от резултатите от изследванията, размера на промяната и общото здравословно състояние. Най-честите форми са:

• Лобектомия (хемитиреоидектомия): отстранява се единият дял на щитовидната жлеза, най-често заедно с истмуса. Оставащият дял често продължава да отделя достатъчно хормони.
• Тотална тиреоидектомия: отстранява се цялата щитовидна жлеза. След тази интервенция хормонът на щитовидната жлеза се замества с таблетка, всеки ден и за постоянно.
• Истмусектомия: отстранява се само тясната средна част на жлезата, когато промяната е ограничена на това място. Това е по-рядка интервенция.
• Отстраняване на шийни лимфни възли: при карцином хирургът може да прецени, че заедно с жлезата е необходимо да се отстранят и лимфни възли.

На прегледа хирургът обяснява какъв вид операция предлага, какъв е очакваният ход на възстановяването и какви са възможните рискове.

В болницата идвате в уговорения час, в деня на операцията или ден по-рано, според договореността с болницата. Гладуването преди операцията продължава според указанията на анестезиолога. Лекарят и медицинската сестра проверяват документацията, резултатите от изследванията и списъка на лекарствата, които приемате редовно. Анестезиологът разговаря с вас и обяснява как протича анестезията.

Операцията най-често се извършва под обща анестезия, така че по време на интервенцията спите. Интервенцията най-често продължава от един до три часа, в зависимост от обема. Понякога накрая се поставя тънка тръбичка (дрен), която отвежда течността от раната и обикновено се отстранява след един до два дни.

След операцията сте под наблюдение на медицинския персонал, докато се събудите от анестезията, а след това се премествате в болничната стая. През първите часове може да се появят болка при преглъщане, усещане за стягане в шията или лека дрезгавост. Лекарите следят дишането, гласа, раната и, след по-обширни интервенции, нивото на калция в кръвта. Течности и лека храна най-често можете да приемате още същия ден, според указанията на лекаря.

Всяка операция носи определени рискове. При операцията на щитовидната жлеза най-често се споменават:

• дрезгавост или по-бърза уморяемост на гласа, поради тръбичката за дишане по време на анестезията или поради близостта на нервите, които движат гласните връзки. Най-често е преходна, а трайната промяна на гласа е рядка.
• спад на калция в кръвта, най-често след отстраняване на цялата жлеза, поради отслабена функция на паращитовидните жлези. Спадът най-често е временен и се лекува с прием на калций. Рядко е траен и тогава са необходими продължително лечение и проследяване.
• кървене в раната, най-често през първите 24 часа. По-обилното кървене може да притисне трахеята и изисква спешна намеса, поради което пациентът се наблюдава в болницата след операцията.
• инфекция на раната, която е рядка.

На прегледа хирургът обяснява колко големи са рисковете за всеки пациент поотделно, в зависимост от вида на операцията и резултатите от изследванията.